Forum of Anima 3D

Free Forum
 
Anima3DИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход

***Моля цъкнете тук и гласувайте за сайта***
Share | 
 

 Домът и цветята

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Floweraa
Гост



ПисанеЗаглавие: Домът и цветята   Пон Яну 18, 2010 6:57 am

Домът и цветята


Няма да убеждаваме домакините за нуждата от декоративни растения в техния дом. За нея оставяме да говорят малките деца с ръце, неудържимо протегнати към цъфналия цвят... Оставяме да говорят възрастните хора от града, които не могат вече да излизат из парковете и свободната природа... Оставяме да говорят младите здрави хора, прикрепени към машините, магазините, учрежденията и други работни помещения... Оставяме да говорят всички хора, които обичат красотата...
Нашата цел е да помогнем на домакините да опознаят природата на декоративните растения, да ги улесним в избора на цветя за жилището и градината, както и да посочим най-подходящите начини за размножаване и отглеждане на най-обикновените видове при домашна обстановка.

Общи познания за живота и отглеждането на цветята
За успеха при отглеждането и използуването на цветята е нужно домакините да познават някои техни общи особености. Сведенията, които даваме тук, са отговор на въпросите, които домакините повтарят, търсейки компетентна помощ.

Кога цветята растат и цъфтят добре?
Под растеж се разбира нарастването на отделните органи и нарастването на растението като цяло, докато то достигне характерния за природата си размер. Освен наследствеността върху растежа оказват влияние и външните условия, от които най-важни са съставът и количеството на почвата, състоянието на хранителните вещества в нея, температурата на въздуха и почвата, интензитетът на осветлението, влажността на почвата и въздуха, възрастта на растението, баграта на листата му и др.
За правилен се приема онзи растеж, при който растенията развиват здраво, нормално разклонено стъбло с типична за сорта окраска на листата и цветовете. Такова нарастване се постига само чрез правилно съчетаване на факторите на външната среда, и то съобразно с природата на растенията, тъй като изискванията на отделните видове се различават. Най-бързият темп на нарастване не е най-добър, защото при него се получават дълги междувъзлия, слабо разклоняване и нежни тъкани.
Правилното съчетаване на външните условия е трудно, особено при отглеждането на саксийните цветя в домашна обстановка, тъй като в жилищата най-често са в недостиг два от съществените фактори интензитетът на осветлението и въздушната влажност. С оглед на това много домакини още при строежа на жилището си предвиждат специален остъклен еркер, в който може да се поддържа висока въздушна влага чрез оросяване на растенията и пода. Такъв еркер е особено нужен за жилища с водно или парно отопление. В сух въздух, но при много светлина нарастват само сочнолистните и сочностъблените растения, а при малък интензитет на осветлението, но във влажен въздух с успех се отглеждат доста големи групи растения, между които са папратите, саксийният бръшлян, алоказията, дифенбахията и др.
Факторите на външната среда определят и цъфтенето. При пренасянето на някои тропически растения на север се е оказало, че те не цъфтят, въпреки че се отглеждат в топли помещения, богата почва и под ходяща влага. Едва когато естественият ден бил удължен и интензитетът на осветлението бил повишен чрез изкуствено осветление, растенията зацъфтели нормално. Това важи и за цветята в жилището.
Цветята имат различни изисквания към осветлението (слънчевото нагряване и продължителността на деня), затова едни от тях се развиват добре на пълно слънце, други на полусянка, а трети на сянка; едни цъфтят през лятото, когато денят е дълъг, други — през късите есенни дни, а трети са неутрални към дължината на деня и цъфтят еднакво добре от пролетта до падането на есенните слани.
За домакините е важно да знаят, че при много цветя слънчевата светлина може да се замени със светлина от изкуствени източници, из между които е и обикновената електрическа крушка с нажежена метална нишка. Опитите показват, че при осветляване в продължение на 17 часа в денонощието с 40—150 вата на м2 отлично се развиват следните растения: якуба японика, красула арборесценс, драцена фрагранс, сансевиера зейланика, портулакария афра, саксийният бръшлян и др. При същото осветление добре се развиват папратите и фикусът.
Ако на м2 се дадат 100—200 вата и осветляването продължава 17—22 часа, успешно се отглеждат бегониите, кактусите, калцеоларията, цинерарията, цикламата, глоксинията, зюмбюлът, мушкатото, калата, узамбарската теменуга, зелениката, аспарагусът, циперусът, филодендронът, традесканцията и др.
За увеличаване броя на цветовете помага подхранването с калиеви и фосфорни торове. Има обаче и такива растения, които у нас цъфтят рядко (филодендронът) или въобще не достигат до цъфтене (фикусът) въпреки грижливото отглеждане. Причината за това е природата на растенията.

Почиват ли цветята?
Почти всички цветя прекарват ежегодно един период на покой. Той е тясно свързан със смяната на годишните времена и обикновено съвпада със зимата, респ. със сухия сезон в тропическите области, но много растения /кокиче, нарциси и др./ почиват през лятото. През покоя повечето от цветята загубват надземните си части, а други спират растежа си.
Покоят е привиден, защото през това време в растението протичат сложни биохимични процеси. Например при лалето през покоя, даже когато луковицата е вън от почвата, се залага цветът, който ще израсне следната пролет.
Нужно е да се знае времето на покоя за всеки вид, за да може този вид да се отглежда правилно. Това е особено важно за саксийните цветя, запазващи надземните си части, при които покоят се установява трудно.
През покоя поради намаления темп на жизнените процеси се намаляват и изискванията на растенията към външните условия. Тогава те не само че понасят по-ниска температура, по-слаб интензитет на светлината и по-малко вода, но и загиват, ако се държат в мокра почва. Затова именно през зимата оплакванията на домакините, че цветята им са загинали, са най-чести.
Растенията не изискват редовно поливане и интензивно осветление и тогава, когато са принудени да почиват поради ниска температура. Този по кой /принудителният/ обаче е от друг характер. Той може да се прекрати, щом се повиши температурата в помещението, докато сезонният покой е и неизбежен, и необходим за растенията.
Какво говорят корените?
Кореновата система на цветята е твърде разнообразна. Според нея те биха могли да се групират така:
а. Цветя със силно развит, но слабо разклонен главен корен, без странични корени, израсли от основата на стъблото /мак, ешолция, лупина, шибой и др./. Такива корени показват, че растенията изискват дълбока почва, че издържат на суша, че не понасят разсаждане и че могат да се преместват само в ранна възраст, и то с много пръст около корените. Растения с такива корени се развиват най-добре, когато се засяват направо на мястото, на което са определени.
б. Цветя, чийто главен корен е слабо разклонен /петуния. върбинка и др./. Те понасят засушаване и могат да се разсаждат само в млада възраст.
в. Цветя с коренова система, съставена от многобройни нежни разклонения /бегония, астри и др./. Те понасят лесно разсаждането и изискват лека, добре обработена почва.
г. Цветя с надебелени корени или коренища, в които са натрупани го леми количества хранителни вещества /гергина, кана и др./. Такива растения могат да прекарат цяла зима вън от почвата и да възобновят растежа си през пролетта. Те изискват богата градинска почва. През зимата загиват лесно, ако са наранени при изваждането им от почвата или се държат в много влажна среда.
д. Цветя, които образуват етажи от корени /някои кремове/. Такава коренова система показва, че растенията трябва да се засаждат по-дълбоко.
е. Цветя, които образуват корени и от стъблото, когато то допира до почвата /лобелия, агератум, седум и др./. Растения с такова свойство при преместване се засаждат по-дълбоко, отколкото са били преди това.
ж. Растения, които образуват и въздушни корени /филодендрон и др./. Такива корени, като допрат до почвата, функционират като истински корени. Растения, притежаващи това свойство, при всяко ново засаждане се заравят по-дълбоко в, почвата.

Как се размножават цветята?
Едногодишните цветя /кларкия, годеция и др./ и двугодишните цветя /незабравки, едроцветна теменуга и др./ се размножават само чрез семена.
Многогодишните цветя могат да се размножават и чрез семена, и по вегетативен начин /чрез разделяне, луковици, резници и от стъблото, и от коренището, а някои и чрез листни резници/.
Растенията, които не образуват семена поради дефекти на цвета, хибриден характер или други причини, се размножават само по вегетативен път.
Размножаване чрез семена.
Семената се засяват по няколко начина и на различни места в зависимост от едрината им и от особеностите на растението.
Семената на цветя, които не понасят разсаждане /латинка, ешолция, мак и др./, се засяват направо на постоянно място /мястото, където растенията ще цъфтят/. Разстоянието между растенията се осъществява чрез проскубване — два пъти с оглед лехата да бъде добре гарнирана.
v Семената на двугодишните цветя / теменуга, незабравка, силене и др./ се засяват през лятото в градината на полусенчесто място. Растенията се пикират още в ранна възраст също в градината на полусянка и през октомври се засаждат на постоянно място. Някои от тях започват да цъфтят още от първата есен.
Семената на летните цветя трябва да се засяват през февруари—март, за да се получат цъфтящи растения през май. Понеже тези цветя /пламък, агератум, циния и др./ не понасят температура под 0°С, домакините могат да засяват семената им в сандъчета, поставени в затоплени и светли помещения. През топлите часове на деня сандъчетата трябва да се изнасят на слънце, за да се получат растения с по-дебели стъбла и гъсто наредени листа. Когато растенията започнат да си пречат взаимно, те трябва да се / разсадят в друго сандъче, където остават, докато мине опасността от пролетните слани. Поради трудното отглеждане на качествен разсад при домашни условия за предпочитане е домакините да го купуват от цветопроизводителните стопанства. А онези домакини, които членуват в земеделските трудовокооперативни стопанства, могат да отглеждат колективно разсад в парниците подобно на зеленчуковите разсади.
Семената на саксийните цветя, които се размножават по полов път /примула, калцеолария, циклама и др./, също се засяват в топли помещения, но младите растения са по-деликатни и мъчно се отглеждат при обикновени домашни условия.
Семената на многогодишните градински цветя с разклонен корен /които понасят разсаждане/ се засяват през април—юни в наторена градинска леха. Когато растенията поизраснат, те се пикират на 10—15 см разстояние също в градината, а през есента се засаждат на постоянно място. Те обикновено зацъфтяват на втората година.

Вегетативно размножаване на цветята.
Новите растения не се създават от семена, а от други части на майчиното растение — коренища, корени, стъбла или листа.
Разделяне. То се прилага при старите многогодишни растения, които образуват повече от едно стъбло. В такъв случай растението се изважда от почвата или се подкопава и с остър нож се разделя на части, всяка от които носи част от старите корени и поне един стъблен вегетационен връх. Разделянето се прави през почивния период на растенията или в началото на вегетацията. Чрез него същевременно става разреждане и подновяване на многогодишните цветя, защото те при продължително оставяне на едно място се сгъстяват и започват да образуват тънки стъбла и долнокачествени цветове.
Стъблени резници. Резниците са части от млади стъбла и носят 3—4 възела. Долният отрез на резника се прави на 1—2 мм под някой от възлите. За ускоряване на вкореняването той се разцепва кръстообразно на дълбочина 1—2 мм. Още по-добре се вкореняват къси, отлюшени клончета, наричани «резници с пета». При цветята с дебело стъбло (филодендрон, алоказия и др.) резници могат да се правят само с един възел. Резниците могат да се вкореняват, като се натопят във вода, но най-добра среда за вкореняването им е промитият,влажен речен пясък.В него те се забождат на дълбочина 1—2 см (фиг. 1). За да се избегне завяхването и да се ускори вкореняването, листата на резника се съкращават. Със същата цел резникът се покрива със стъклен похлупак, който задържа влажен въздух около резника и същевременно пропуща светлината. При повечето от цветята вкореняването става най-бързо при температура 18—20°. Сочните резници — резниците от кактуси, красула, ешеверия и др. - се вкореняват без захлупване.
Резници от листа. Някои цветя (индийският меч, узамбарската теменуга и др.) могат да се възпроизвеждат от отделен лист или част от лист . Листните резници се вкореняват най-лесно във вода.

Луковици. Растенията с подземно стъбло луковица при домашни условия се размножават почти изключително чрез луковиците. Така получените нови растения не само възпроизвеждат сорта, но и започват да цъфтят много по-скоро в сравнение с растенията, израсли от семе. Отделянето на луковиците се извършва през покоя. За луковичните растения, чиито листа изсъхват през покоя (лалета, нарциси, зюмбюл), отделянето става при пожълтяване на листата; при растения, които запазват листата си през покоя (агапантус, амарилис), отделянето се извършва след прецъфтяването. Някои растения (кремове, лалета и др.) образуват луковици и по стъблото си. Стъблените луковици се отделят, когато започнат сами да падат.
Отводи. Правят се най-често при храстите, но се практикуват и при тревисти растения, които трудно се вкореняват (карамфил и др.). Използуват се едногодишни клончета. Те не се отрязват от майчиното растение, а само се заравят, и то така, че върхът им Да остане открит (фиг. 3).По заровената част на отвода с остро ножче се правят надлъжни разрези през възлите, което улеснява вкореняването.
Присаждане (облагородяване). Прилага се най-често при декоративните храсти, предимно при розите.

Каква и колко вода изискват цветята?
Водата е главната съставна част на тъканите и разтворител на хранителните вещества. За образуването на всеки грам сухо вещество растенията се нуждаят от 0,300—0,800 л вода.
Качества ма водата. Водата за поливане на всички цветя трябва да е чиста. За цветята, които не понасят вар (азалия, глоксиния, папрати и др.), трябва да се употребява речна или дъждовна вода. Ако се наложи да се употребява твърда вода, тя трябва да престои.
Водата, третирана с хлор, не е добра за поливане. Тя трябва да се остави в открит съд няколко часа, докато хлорът излети.
Температурата на водата е от съществено значение. Саксийните цветя трябва да се поливат с вода, чиято температура е с 2—3°С по-висока от температурата на въздуха. Това е особено важно през зимата за цветята, които тогава нарастват и цъфтят (циклама, цинерария и др.). Обаче за растения, които през зимата са в покой, и особено за онези, чиито листа окапват, поливането по това време със затоплена вода е опасно, защото то подбужда растенията към нарастване, за което другите външни условия не са благоприятни.
Цветята с тропически произход и нежна коренова система (папрати, кактуси и др.) през всички сезони са чувствителни към студената вода; тя причинява загниване на корените им.
Колко вода е нужна на цветята? Нуждата на растенията от вода не е постоянна. От най-много вода Те се нуждаят преди поникването на семената и по време на цъфтенето, а от най-малко — през време на почивката. Обаче нуждата от поливане зависи до голяма степен от външните условия и на първо място от температурата на въздуха и наличността на вятър. Ето защо не може да се даде календарен план за поливането и за количеството на водата, с която да се полива. Най-добър показател за нуждата от вода е състоянието на влагата в почвата. Когато се вземе част от пръстта и се стисне с ръка, ако тя след отварянето на ръката не се разсипе, влагата в почвата е достатъчна. Ако пръстта се разсипе, цветята могат да се полеят веднага или на следния ден. Такова проверяване на влагата в почвата е необходимо, защото недостатъчната влага пречи на нарастването, а излишната влага е опасна. Тя изпъжда въздуха от почвата и причинява вкисването й, което довежда до образуване на белезникава кора по повърхността на саксийната пръст и побеляване на саксията отвън. В такава саксийна пръст корените на цветята загниват. Изключение правят цветята с блатен произход (циперус, кала и др.), които през вегетацията изискват мокра почва — в подложката на саксията да има постоянно вода.
Кога и как да се полива? Времето на поливането е тясно свързано с температурата. През лятото градинските цветя трябва да се поливат през хладните часове, защото силно нагрятата почва изпарява бързо, а горещите пари повреждат растенията. През зимата саксийните цветя и разсадите се поливат през топлите часове, защото водата, като изпъжда въздуха, изстудява почвата.
Поливането трябва да става по-рядко, но пръстта трябва да се намокри изцяло. Ако пръстта на саксията е пресъхнала, при поливането водата изтича от дренажния отвор, без да е достигнала до корените.

Кой да полива цветята, когато домакините отсъстват?
При отсъствие на домакините цветята стават голяма грижа. Кой ще ги полива?
Този въпрос се разрешава по няколко начина, които имат свои положителни и отрицателни страни.
а. Наливане на вода в подложките на саксиите. Този метод е опасен. Растенията не трябва да киснат във вода повече от няколко часа. При продължително киснене корените им изгниват.
б. Поверяване на цветята на близко лице, което ги полива на място. В такъв случай домакинята трябва да даде писмени указания за всяка саксия, за да не се случи преполиване, засушаване или навлажняване само на повърхността на почвата.
в. Цветята се пренасят в жилището на лицето,
Върнете се в началото Go down
raomiel

avatar

Брой мнения : 13
Reputation : 0
Join date : 21.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Домът и цветята   Вто Дек 21, 2010 8:43 am

Имам едно цвете в излишък: ДРАЦЕНА
Върнете се в началото Go down
http://pct.free.bg
 

Домът и цветята

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Forum of Anima 3D :: Растения :: Информация-
Идете на: